“Да нахраним врабчетата
          Със трохите на зимния ден,
  С доброта съхранена

Днес е
Няма утре.
Вчера беше само лош сън.

В празното и неизорано от ненужните ми словоизлиния пространство,още преди да започна да подхранвам собствените си малки агониики,се попитах какво ми липсва истински.Тогава отговорът,който получих от две от петте работещи сетива беше:СЛЪ...

       Моля Aгенцията по Загрижеността на Изчезващи Кристини да ми отпусне скромен заем за закупуване на жизненонеобходимите ми очи...
Имам нужда от очи,не че се оплаквам,моите си работят оде-годе,къде с два,къде с три диоптъра,не че не...

    
По истински случай...
Супа топчета,без топчета,с пушен пилешки крак...

Дойде и моят звезден миг да разкажа за усещането и философията да обитаваш магическо пространство.
Не е дом,не е и подслон...
Не е временно,защото в нея се е вселило безвремие...