Мили дядо Коледа,
малко закъснях с писмото тази година,но се надявам все пак да стигне до теб .Не настоявам да получавам подаръци само на Коледа,може и през май или юни,нямам никакви претенции.Не знам дали съм слушала тази година,нито дали съм направила много бели,но се опитах да огранича издънките до минимум.Имах тежка и справедлива година...не си я поръчах такава,но явно си решил,че имам много да уча!Съжалявам,че пак пресрочих сроковете и писмото ми няма да стигне навреме при теб,но ти ме знаеш,винаги закъснявам...особено с решенията какво да си пожелая.Така например на рождения си ден трябваше да духна свещичките три дни по-късно,за да съм напълно сигурна,че си пожелавам нещо смислено.Благодаря ти за онова барби,когато бях на 7 и за това,че ми се роди сестричка,когато бях на 5:)Благодаря и за миналогодишната влюбена Коледа,която ми изпрати,и за тазгодишната весела и топла семейна Коледа,благодаря за сладкишите,с които закусвам сега и за снега в София,най-вече за снега...
Онзи ден ми се случи нещо,в което знам,пръст имаш и ти!предполагам,че след бурен новогодишен купон,денят е бил доста тежичък за всички.Е такъв беше и за мен,Стенли,Станко,Борката и Котката-нашата весела комуна:)Станахме следобед,пихме кафе до тъмно и тръгнахме на лов за супи из Студентските дебри.навън валеше най-чистия и бял сняг на света.Даже като се замисля,въобще не съм сигурна,че беше сняг.Мисля,че беше магически прах на парцали..със сребрист отенък.Почувствах се лека и бяла и чиста и нова и омагьосана...подскачах,пях,бягах..,летях.Издигах се нагоре и надолу,треперих от радост и от удиволствие...за 15 минути пропътувах космически разстояние,обикалях светове,падах със звездите и изригвах от щастие...бях с най-близките си хора,бях в тях и те в мен.И не ме мъчеха никакви липси,не мислих за нищо освен за сиянието на сребърния прах на парцали...След като се върнахме вкъщи,стаята в студентски ми се струваше огромна,толкова много пространство и аромат на канела...имах място за приятелите си,за смеха им и за усмивките.Тази стая е магическа...Играхме карти,пихме вино...и към два часа посред нощ,наша милост(Станко и аз),които от 20 години се движим в комплект се облякохме и с маршова стъпка заминахме на война...със снежни топки.В цял студентски град светеха само 2 стаи,едната нашата...бихме се,т.е.той ме биеше аз танцувах...играхме танго в сняг недокоснат от човешки крак(обувка),нито от детска ръкавичка,нито даже от слънцето още...въртяхме се,плувахме,правихме се на снежинки и падахме в преспите.В джобовете си имахме по едно шоколадово десертче и бенгалски огън,който не успяхме да запалим,но не ни и беше нужен.Горяхме за 10000000000 бенгалски пръчици и пръскахме искри из цялата вселена...
След това си прибрахме душите в якетата,мозъците под шапките и се паркрахме по леглата.
Няма начин,Дядо Коледа,да не си замесен в това.Сигурно съм била поне малко послушна,за да ми подариш такава радост.Като всяко дете обаче и аз не спирам да искам подаръци,за това в моето закъсняло писмо те моля...нека в новата година над нашата весела комуна се сипе  магически снеговалеж,дъждовалеж,листопад,ветродух,морски пръски  и слънце,нека стаята ми да  порасне голяма и да сбира усмивките ни още стотици пъти...а пък аз ще слушам много!
Крис