все повече ми се пише и все по - малко време намирам за това. Може би, защото не стоя пред компютъра толкова много. Зимата си е нарамила вързопчето, а на мен в главата ми само буболечки и маргаритки. Не знам какво се случва. Ама не ме и интересува. Странно ми е. Но понеже следвам старата практика да разбирам за живота на хората около себе си посредством писанията им, реших да обява пред света, че съм жива и доста здрава. Зимата мина почти безпрепядствено, а аз натрупах относително малко калории и душевни мазнотии. Юпиии !
За последния месец гъстотата на събитията малко ме задуши, някак си предпролетно задушаване от прекалено различни и поучителни събития. Но с течение на времето нещата се опростяват страшно много. Усмивката ми взе да се променя и се чудя: възможно ли е да пораствам? Мислите ми бяха концентирани главно върху трисантиметрово откритие, с което се опитвам да общувам и даже да заобичам... От скоро не ми се мисли за това и съм оставила нещата да се случват. Опитвам се да предизвкам у себе си изначалните си инстинкти, да повикам прогонената природа. На нея имам вяра. От нея имам нужда. От природата в тялото и в ума си... И може би от малко любов във сърцето... но и то взе да се пълни напоследък. През пролетта сякаш всичко се пълни и става обилно и плътно и същностно някак си.
Мина повече от месец откакто не съм яла месо, а отскоро отбягвам и другите животински продукти. Сънувам реки от разтопен лед и копнея да вкуся от тях. Мъчно ми, че си нямам двор със засадени лалета, но и това ще стане. Дотогава ще си купувам от бабите на Попа.
Открих, че катеренето по скали не е невъзможно. И за мен даже и опа - след дълги години прикрит срам заради това, че съм дребна и не толкова прикрит яд от това, че ме блъскат по спирки и даже в магазини, разбрах че съм облагодетелствена с ръста си. И се зарадвах ... Хареса ми да вися на ръцете си. Много!
Минах крайния период на тотална некомуникация, от което сякаш организма ми имаше нужда, не толкова мозъка. И сега постепенно се завръщам. Днес ми е хармонично. Заради ръжения хляб и доматите със сирене и слънчогледови семки,  с които се нахраних. Красива вечеря... малко etta james ... и чаша вино от на чичо Тошко. Пожелавам си слънце. И на тези, които имат сенчести периоди ... просто се отдайте на себе си.

Няма нужда да се питаш дали порастваш,защото при теб вътрешното израстване е толкова скоростно,че самата ти се чудиш често какво става...а за физическото-все пак трябва да има баланс,нали;)Не може да достигаме максимума във всички отношения :))) Толкова много те обичам!!! Бъди здрава и раздавай повече от слънчевите си лъчи <3

убедена съм, че и аз те обичам :) макар и да не знам със сигурност кой се крие под анонимността ти ... ще ми споделиш ли?

А,нима не е именно Енигмата едно от най-силните неща,които ни карат да имаме желание и за утрешния ден?:)...но,все пак,ако държиш да знаеш КОЯ съм-твоя воля...Изпращам ти много целувки и те гушкам!Сега бързам,понеже нямам търпение да се потопя в твоя свят чрез новите ти излияния...Обичам те!

това, което си ми писала ме трогна, наистина ... не бързай, има много време за четене ... имам усещането, че ми липсваш, затова ...
кажи ми, моля, коя си :)

Наистина имах нужда да прочета това, точно това имах нижда да прочета. Благодаря ти !