Когато бях малко момиче, мама ми разказваше приказка. Една и съща красива приказка. Как татко срещнал мама. И се влюбили. И как татко издълбал на мама je t’aime в една зелена ябълка. И как мама изяла ябълката и как татковото je t’aime завинаги заживяло в нея.

Когато пораснах голямо момиче и за пръв път се влюбих, моето момче ми разказваше приказка. Една и съща красива приказка. За едно таралежче, едно брашно и едно елече. Приказката нямаше щастлив край, всъщност никога не чух приказката докрай, защото заспивах сгушена и спокойна.

Когато пораснах още малко се научих да заспивам сама. Тогава сънувах една и съща красива приказка. Как съм малко момиче, скрито в облачен пух. Как влизам в корените на едно ябълково дръвче, как пораствам и ставам семчица. Как един дебел чичко къса една зелена ябълка и я слага най- отгоре на купчината с ябълки на пазара. Сънувам как татко купува тази ябълка и как издълбава с едно червено ножче Je t’aime, после я подарява на мама. Мама изяжда ябълката и аз пониквам в корема и. После се раждам щастлива и гордо заживявам в свят, в който хората се обясняват в любов върху зелени ябълки.

Днес смело захапвам една ябълка за закуска. И се питам къде ли е моята половинка. Ябълката ми киселее малко. И макар че съм се научила да заспивам сама, ще ми се да чуя една  приказка. Няма значение за какво е приказката. Просто искам да я слушам гушната и да заспя спокойно.

Когато бях малко момиче мама ми пееше песен. Една и съща красива песен. Песен за художник, който рисувал  любимата си, не с четка и бои, а с целувки и с поглед.

Когато пораснах голямо момиче, смело грабнах пастелите и нарисувах на моя любим едно лилаво сърце, което той окачи на стената.

Когато пораснах още малко се научих да рисувам картини, които никой никога да не вижда.

Скрих ги дълбоко в раклата на детските си мечти и ги виждам само в съня си. Рисунки на зелени ябълки ...

Днес реших да окача сама рисунката си на външната врата. Така когато моят любим почука, ще знае със сигурност, че аз съм рисувала любовта ни преди да ни се случи. И той също като мен ще е щастлив. Защото  аз рисувам мечтите си с него.

Когато порасна още, още малко ... тогава ще разказвам на своето дете една приказка. Една и съща красива приказка. Как едно момче, което нито можело да пее, нито да рисува, нарисувало песен за едно момиче. И момичето се влюбило в него. И били щастливи, защото винаги са знаели, че ще се намерят и оставяли знаци един за друг – песни, приказки, рисунки по вратите ...

И тогава детето ми ще сънува, че е нота, после мелодия, после песен, може и рисунка.  Ще сънува как се ражда щастливо под струните на нежна нощ ... и ще заживее гордо в своя дом със своите щури родители .

 

На :

 мама и татко, за тяхната красива любов, заради която мечтая и търпеливо вярвам в случването на собствената си красива любов.

За:

 

Всички прекрасни хора в живота ми, които вярват в любовта, дори понякога да смятат, че са „безнадежден случай” .

 

 

...и за теб, която не може да бъде повалена от цинизма в отношенията!

ами много е сладко това, и щом вярваш и искаш непременно ще се случи:))и не се оставяй хората да ти говорят,че няма любов и такива глупости разни- би било много тъжно да им повярваш:)

пакост, какъв цинизъм в отношенията?!аз такова нещо не си спомням ...
зайо, а дано много хора да вярват :)

тези ябълки:-)

пази се!:)

мило момиче

goran, може и крушии, череши, диня ... каквото ти харесва, любовта има различен вкус, форма и цвят
felicity, привет :) и ти!
lettersunsent, ами, дано те навести скоро ! :)

дано

Както казва често едно аверче:"ОТ къде се пък ти взе?" супер си! Давай още такива.

"Всяко нещо с времето си" малко изтъркана фраза особенно като се употребява без да се вниква в нейния велик смисъл.За да си я разясня на мен си, трябва много много да пиша и много много да мисля и много много да чета..Таа исках да кажа че преди да стане сладка всяка ябълка е кисела :), и не само ябълките ами всички плодове, за това който има търпение и условия да стане неговатя ябълка сладка, само той ще може да вкуси истинския вкус на любовтта.

ПС неграмотен съм.Ако има грешки не е случайно.

Пожелавам ти от сърце тази красива любов, която чакаш.

да те нарисувам...
не със четка, не със молив,
с устниии ще те нарисувам.

да!!! Това е песента! Наистина ... шокирана съм ( в добрия смисъл) !

анонимен, харесва ли ти тази песен?
gre6nicata, благодаря, да ти се връща :)
martosh, прав си, понякога наистина е нужно време ...
pegas08, (blush) :)

с благодарните си устни ще те нарисувам, с десет пръстчета възторг ще те нарисувам
ще започна от лицето, ще опиша крехък профил, ще наподобя косите на ликуващ водопад ... и така ... по спомен !

http://vbox7.com/play:2f9f9331

благодаря ;) харесваш ли я?

Текстът е страхотен, песента е страхотна, мечтата е страхотна и вярата е страхотна! Просто ги запази, другото ще дойде от самосебе си!
поздрави!

Много красиво написано.
Радвам се, че точно тази вечер, на точно този етап от живота си попаднах на точно този твой текст...
Поздрави!

как се радвам, че се завърна :)))

Ех, тази ябълка...беше много, много вкусна, още усещам как сладкият й сок се разлива между устните ми и как онази магия ме замайва оттогава чак до днес! Пожелавам този вкус на всички, които са прочели това откровение! Дано ви се сбъдне! А ти, Кишо, не я търси, не я чакай, само я пожелай! Ти я заслужаваш и ще я имаш, дете!