Върнах се. Не вярвах на ушите си, когато ми прошепваше това. Дългото отсъстие не е болезноно. В тишината няма болка. Връщам се в света на болката. Той нахлу, сграбчи ме и ме поведе. Вече ме боли. Устните ме болят от толкова целувки. Самотата ги е направила чувствителни. А те сякаш помнят целувките от минали животи!  
Някои я наричат любов. Аз - болка. 
Жива съм.
Благодаря ти, болко моя, че ме целуваш! 

Добре,че вече болката ти си има име-така ще е по-лесно-като обвиняваш някой друг ;)

xах, да, права си :)