Дойде и моят звезден миг да разкажа за усещането и философията да обитаваш магическо пространство.

Не е дом,не е и подслон...

Не е временно,защото в нея се е вселило безвремие...

Не е просто място,защото е безкрайност...

Не е мисъл,не отлита...не те напуска...никога...

Обреченост...

Вярвате ли в съдбата,в силата на Фортуна,в нейната магия...

Аз вярвам!

Защото една класация преди три години,абсолютно случайна,определи любовта ми,приятелството ми,живота ми... щастието и нещастието ми...

Като най-стар пазител на свещенно пространство съм длъжна да оставя и постинг на тази тема след себе си!

В първия миг всичко бе сиво и грозно...мръсно и лепкаво,страшно далече и страшно и далечно!

Не е необходимо да ви разказвам как се променят и обсебват нещата,как се опитомяват...колко лесно се научаваш да притежаваш и да обичаш...

Избрах своето място,без да предполагам,че на това легло дълго време е спал моят бъдещ любовник,бъдещ приятел,моята бъдеща болка...

И тази нощ пак ще погледна към онзи надпис и ще се усмихна тъжно...

Не вярвах,че ще срещна приятелките си,най-истинските и откачени...че ще въртим един хамбургер от макдоналдс в упорит стремеж да се наядем,защото предната вечер сме изпили всичките си пари...

Намерих ужасно много,изгубих болезнено малко...

Вярвате или не,това е усещане и философия,да се справяш с безопасностите,да притежаваш щастието,да го имаш залепено по стените,като хербаризираните трупчета на всички наши питомци Пешовци,известни още за непросветените просто като студентски хлебарки.Ето там,на балатума,между петънцата от неизтриваемата боя за коса на Котката,ето там е моето щастие,носталгия и болка,философия и разбиране

Да живея така както тогава,да плача от смях и да играя Дайчово хоро в два през нощта...по пижама с най-истинските и несъвършени хора на тази земя,с тези които обичам толкова много...Да измолим от най-чаровния комшия,разполагащ със сериозен репертоар от песни за събуждане и с два пъти по-сериозен репертоар от манджи с яйца,порно на немски,за да превежда Тъжолинка,а аз да подскачам от радост на едно аматьорско изпълнение,защото главните действащи лица се обичат и затова са толкова негодни в секса!...:)

Няма начин...най-нещастният човек е онзи,който си спомня за радостите в тъжни моменти,най-щастливият си остава онзи,който има радостни моменти за припомняне,когато му е тъжно!

Случайности ли???

Радвам се,че съм част от тази безумна игра на търсене на щастиетие и се надявам в края на този иначе не толкова весел период,да съумеем да го уловим и да му се насладим.Обичам те

... са най-хубавите" ми каза майка ми, като ме пращаше да се уча. Вече четвърта обиколка на Земята около Слънцето се питам - "Наистина ли?" Може би не мога още да оценя това, което имам и което ми се изплъзва... Може би ще го разбера после. Може би и аз ще кажа така на моето дете един ден...

Отклоних се, но то е за да се подготвя за това, което мисля да кажа. И да го кажа по-искрено. А именно: щастлив съм, че съм тук, че успях да променя мисленето си през тези четири студентски години, че "602-ра" стана нарицателно за забавление (поне в началото), че имам най-прекрасните съседки на света (късното осъзнаване на което няма да си простя), че намерих нови приятели и не забравих старите, че не подведох родителите си, че започнах да се боря със живота и да ви кажа - копелето е жилаво и се опъва, ама ще го сдъвча, че... още много "че"-та...

Сега сигурно съм в такъв... щастлив период и затова ги пиша тия неща. След време, като ми стане тъжно ще се сетя и за тъжните моменти... но не сега, нека да не е сега...

Призивът ми е - да се радваме на момента, на мига. Защото дори и "Само за миг" щастието прави чудеса, зарежда с енергия, вдъхва вътрешна красота...

чаровният комшия, който е поласкан...

Kum charovniq komshiq:ne sujalqvai za kusnoto osuznavane,po-dobre kusno,otkolkoto nikoga e kazal nar.poet.Ama vzemi da svetnesh i ostanalite,che ne sme chak takiva kokoshki,za kakvito ni mislqt:))

... пъти да ти казвам, Котко... Не ви мислят за кокошки...

... а за пуйки :)

(майтапс)

hapnahte supa s koko6i(ili puj4i) krak nali,4arovnii :)

како Радич, хапнах... И ми стана благо на душата (и корема :)