“Да нахраним врабчетата

          Със трохите на зимния ден,

  С доброта съхранена

          тая заран у теб и у мен”

                               Борис Бухчев

 

 

Предишния четвъртък с Тъжолинка имахме сериозна ментаннална повреда,изразяваща се в странно и трудно непреодолимо желание да проверим дали университетът си е на мястото.Бяхме предвидили да изкараме половин лекция,да пием кафе с колегите,да разгледаме забележителностите в мензата и така...По този повод беше планувано ранно ставане(в 9 сутринта),което се реализирамалко по-късно(в 11),бързо пиене на кафе(половин час),което прерастна в скромните час и половина,тръгване от така омразния студентски град(към 10),което се случи почти тогава(в 13.20)и занасяне в Университета най-късно в 10.30,което така и не се случи...Защото съдбата беше предвидила друго за нас онзи следобед... устремихме се към спирката,за да хванем разтегателното 280,но се качихме незнайно по каква причина в 94.Както и да е, не е нужно да коментирам повече знаците,които съдбата ни изпращаше онзи следобед(оспиване,разсейване и объркване на автобуси),разбрахте колко подчинени бяхме на природните закони,за нас наистина не съществуват времеви и пространствени ограничения,та точно по тази причина двайсет минути по-късно се телепортирахме на Попа и тръгнахме да си търся мала из разни индийски магазини,междувременно се запознахме с намаленията в магазините за мъжка мода,което ни помогна ден по-късно да купим абитуриентския тоалет на брата Робърт,ядохме в Макдоналдс,разхождахме се,гледахме разни хора и много се смяхме.Беше топло.След двучасово шлаене решихме да се връщаме,зачахме автобуса на обичайната спирка,той дойде след десетина минути,качихме се и естествено се прибрахме обратно в развъдника на отрепки-Студентски град.

Ще ме попитате какво е било толкова интересно онзи четвъртък,че да седна да пиша.Имах необикновена среща с един непознат,имах среща и със себе си...

Бях се загледала в шофьорите на превозните средства,движещи се по булевард”Левски”,опитвайки се да преброя колко от тях са мъже,колко са с брада и костюм и дали някой се усмихва...Та броях си аз,когато изведнъж Той се появи.Беше сам.Съвсем сам.Вървеше предпазливо,без да бърза,оглеждайки се внимателно даже свръхстарателно,сякаш се боеше от нещо.Приближаваше се бавно и сякаш незабележимо(поне Той така си мислеше,ама че глупчо!!!)Изведнъж се наведе и подхвана едно малко късче продупчен билет от земята,заигра се с него,отдавайки му цялото си внимание.Спря се близо до мен.Постоя така няколко секунди и продължи да върви напре-назад със същата ритуална походка и поклащане на глава.Аз си свалих очилата,бутнах Тъжолинка,която се беше отплеснала някъде сред бетонираната природа,слушайки песента на птичките, опа на количките,които нервно бибиткаха.Та изкарах Тъжолинка от дълбоката и здравословна медитация  и и го показах.Тя се усмихна.Толкова искрино и от сърце.Загледа Го.И аз Го гледах.И двете Го гледахме  с удивление.Имаше нещо невероятно странно в появата Му точно в онази залязваща февруарска следобедна разхода с вкус на шоколадов шейк,точно в онзи миг,в който заедно със слънцето умираха и надеждите ми да открия поне един усмихнат столичанин,който прибирайки се у дома,макар изморен да изглежда доволен от преполовилия ден.Първоначално се впечатлих от красотата Му,с този сив костюм,с хамелионова яка,която сменяше цвета си според движението на врата.Имаше нещо съдбовно в самото Му присъствие,нещо тъжно,нещо,което ме накара да го усетя истински.Да усетя себе си.Да усетя близкото като далечно.Да усетя асфалта.Да усетя токчетата си.А Той...Той стоеше там сам,бояш се от извън-неговия-свят,пазеше се,търсеше...търсеше мен и ме намери,и аз го намерих,но без да го търся.И тогава се случи!Случи се онази експлозия.Случи се ОТКРИВАНЕТО!Сигурно са минали няколко минути,аз не отлепях очи от него,изпивах го,исках да го запомня,усмихвах се и знаех че е Той,усещах  силно...Тъжолинка ме сръга и ми каза,че автобусът наближава скоро,което на нашия език си значеше”Влизаме в бой,лакти заредени,нерви опънати,поглед насочен към целта,готови да смачкаме врага,за да се доберем до заветната седалка!Три пъти УРААА!!!”Имах малко време.Погледнах Го,обърнах се назад,погледнах Тъжолинка,усетила какво ми се върти в главата,ми кимна одобрително и ми се усмихна.И аз се усмихнах.Изтичах до лавката за цигари и фиксирах опаковката на бисквити”Чизи”на прозореца,помолих за един пакет и докато ми го подадат вече бях изкарала шейсетте стотинки.Грабнах пакета и забързана се върнах на старото си място.Но Него Го нямаше.Тъжолинка погледна бисквитите,които се опитвах да отворя и каза тъжно:

-Отиде си!

-Ще се върне!-отсяках по-уверена от всякога с усмивка до ушите-Ще се върне,сигурна съм!

И как не,та аз Го познавах,познавах Го,това беше Той,а всеки знае,че когато Го срещнеш няма начин да сбъркаш.Отворих бисквитите и грабнах 6-7,натруших ги на едро и ги разпръснах по улицата,засмях се с глас,смееше ми се,бях ужасно щастлива,и Тъжолинка се смееше,една жена със скиорска лента на главата коментираше крайно възмутена каква глупост правя...аз бях щастлива,бях толкова щастлива,колкото щастие може да побере един забързан делничен ден,бях щастлива като гладно дете,на което сервират дузина видове сладолед.Точно толкова...Сфетофарът,сякаш усетил щастието ми ми подари още минута щастливо време,светвайки червено.Натруших повече от половината пакет(даже успях да си избърша ръцете в палтото,вследствие на което получих отрезвително потупване по рамото от Тъжолинка).Все още го нямаше.Автобусът наближаваше.Вече беше спрял почти пред нас.Аз оставих пакета с остатъка от бисвити на тротоара.И точно тогава той се появи отнов.Беше забравил да си вземе предпазливостта от скривалището и връхлетя над бисквитите като бесен.Аз почти подскочих от радост,исках да спра,да го погледам,но Тъжолинка ме задърпа да се качваме.Автобусът затвори врати,а той дори не се стресна от шума.Продължи да кълве с настървление,крачейки доста по-решително напред-назад.Оставих го там.

Ще кажете и за какво беше целият този драматизъм и обстоятелственост?!

Сега ще ви преведа непознатите думи и емоции по речник.

Аз открих едно малко,но изключително щастие.Едно непредвидено щастие.Истинско.Искрено.Дълбоко.Аз срещнах своя гълъб.Усетих,че това е гълъбът,който ще нахраня с бисквити”Чизи”за шейсет стотинки.Точно аз.И  съм щастлива,че следващия полет на този сив гълъб ще е подарък за мен.Тогава осъзнах,че моят гълъб всъщност са всички гълъби,кацнали по спирки,прозорци,летящи в небето гълъби,гълъби на клони,гълъби в кофи за боклук.Аз нахраних от сърце гълъб.Нахраних и себе си с искрен смях и радост на дете.Аз имам гълъб,милиони гълъби.

Обичала съм веднъж истински в живота си и макар че обектът на моята първа голяма любов отдавна не е около мен,може би е на някоя друга спирка вече,любовта вече е моя,нахраних я със себе си и сякаш изведнъж цялата станах любов...на трохи...

Имаше един момент, в който реших, че ще нахвълиш и разцелуваш Красивият и Единствения, но се оказа, че само си го нахранила ...нищо добро начало е - нали любовта минава през стомаха :))))
Този финален драматизъм с трохите е уникален, мисля си, че само ти можеш да направиш такава асоциация, но пък нали затова си си ти и си такова сладко Говедце ;))))
Нотката за полигамията ми хареса -- ще имаш повече неща за разказване, а иначе...искаш ли да те запозная с моя чичко с гълъбите? :)))))
Айде, скъпа ни Кристинке, понеже бях предупредена бях мила и нежна, ма искам наживо да ми ги разказваш тези работи...да знаиш ;)))))

благодаря ти за необикновено милото отношение,а пък нали знаеш колко драматична ставам,когато говоря за любов:)наживо ще се смеем постдраматично:)и да,искам да видя твоя Гълъбен човек!!!!

всъщнот като се върна наззад в спомените си, нализирам нещата и идентифицирам степента си на късмет, смятам, че опциите са няколко:
- Ще вали дъжд, човекът няма да го има
- Кремиковци ще обгази София и всички гълъби ще измрат
- Ще се успим и ще го изтървем
- Ще ме блъсне трамвай....отново...или маршрутка...или багер, за разнообразие....
Аз обаче заявавам, че ще направя всичко възможно да те запозная с него, даже ще се опитам да отклоня част от гугутките му с трохи на моя прозорец, за да изпита ревност и да се появи и тогава ти, с магичеката си пръчка, ще се появиш и ще каже "Стига, гълъби има за всички" :)))))

Представих си го...става лошо...бегам...;)))

ti si si ti i mai vinagi shte si ostanesh takava. A znaeshe li che galabite ostavat za vinagi zaedno i che sled kato go namerish vednaj toi za vinagi shte bade tvoi. Ti ne mojesh da imash vsichki galabi te veche prinadlejat edin na drug. No tvoiat si e tvoi za vinagi kakto i ti si si negova.

любовта ти е станала на трохи,аз най-искрено и от цялото си сърце,ти пожелавам да срещнеш този,който ще ти помогне да я превърнеш отново в цяла бисквита и ще я оцени на повече от 60ст.целувки

една безценна бисквитка,нали?И аз ти го пожелавам...

stiga s tezi biskviti,mnogo dobre znaete,4e az ne moga da gi qm,no vsu6tnost ako sa natro6eni moje i da mi se polu4i...6te probvam :) ...ami da az sum gulub!!!

Никакъв гълъб не си ти!!!Ти си врабец с обеца на езика!!!(конфиденциална информация)

abe tiho be! vragut e navsqkude!v Rusiq sum,v Rusiq sum!

Ех,че се радвам ,че има хора като теб !А колко бих се радвала да има повече ! Е , не съвсем същите ,няма да е интересно , но хора които да оценяват истински красивите неща !
Чакам следващи постинги ,на които да се радвам :) !Желая ти много ,много усмивки утре !

благодаря ти много за милите думи,наистина се радвам че ти е харесало,аз пък ти пожелавам утре да имаш нещо много красиво и силно в деня си и да го уловиш като пеперуда в полет.Поздрави и благодаря:):):)

житейското, най-сладки са...

Миговете това са...

Отронени от целостта, ...бетонността на делника...

..."да нахраним врабчетата"...

...С добротата у теб, мен, нас, вас, ние, вие, те...

Хайде!!!

Въпреки!

Поздрави!!!

тва ми хрумва в момента :).цитат ...една реплика от "Американски прелести":
"...Понякога ми се струва,че наоколо има толкова много красота,че не мога да я понеса..."


Поздрави и благодаря за "настръхването"(докато те четях)

благодаря ти,че се отби при мен...:):):)Ще те очаквам отново...

прочетох всичко наред и до последно си мислех, че се опитваш да примамиш някой костюмар с евтини бисквити, а то било гълъб. Както и да е.. чуден разказ... харесва ми безгрижието ти(ви)... какво не бих дал за един такъв ден и пакет бисквити "чизи"...

..аз съм тук...наоколо...отбивам се с удоволствие ...разчитай на мен :)))
По-здраве-йчета!!!